Завистта не може да мълчи,
тихо се прокрадва по стените.
Сгърчените ѝ и зли очи
чакат жадно да заспят звездите.
Никога не може да прости
на съдбата, че е непреклонна
и на трона ще се възкачи
без доспехи - само за корона.
Завистта разкъсана кърви
и не спира даже за минута,
Време няма кротко да върви
и да седне на цветята в скута.
Завистта жадува за едно -
мястото на други да заеме.
А фалшивото и тържество
е наследство от злощастно време...
© Наташа Басарова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
