15.03.2022 г., 8:22

Завладей ни, Пролет

510 1 6

Защо се бавиш, пролет и къде

са чудно украсените дръвчета?

Мечтая този луднал студ да спре,

когато се докосне в твойто ехо.

 

За да ни завладееш пак в зелено

и птици да усетят твоя полъх.

Сънувам как от теб сме запленени,

сред избуялите цветя от корен.

 

Жадувам те със същността си цяла,

защото носиш дивна животворност.

Ела, постеляй пищните воали

от топла мекота и непокорност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...