Завладяната държава
във безсилие се дави.
В нея всичко е възможно,
там законите са плява.
Там престъпникът е царя,
а пък честният изгаря.
В завладяната държава,
всичко може, всичко става.
В нея повечето хора
са загубили опора.
И болезнено страдално
се превръщат в нещо кално.
Даже нещо от което
болно им е на сърцето.
Но преглъщат тая болка,
щото важното е колко …
ще са осребрили в края.
Кой ти мисли днес за Рая!
© Данаил Таков Всички права запазени