Завод (Един живот по-късно)
ЗАВОД
(Един живот по-късно)
Заводи няма, само прах и дим.
Народът прост,
животът – лек и скучен. –
Живот с безумно много грим –
разглезено, беззъбо куче.
Не трябва да се бориш днес за хляба –
изхвърля се по толкова храна,
че може да нахраниш цяла
земя умиращи
от глад деца
с разплакан взор.
Навсякъде свободни роби
безсмислено търчат
по грешен път.
И в тебе толкоз злоба,
че за обич
не се намира място
в твойта гръд.
А някъде далеч от всички хора
пустеят ниви, тънещи в бодли…
Дърветата се режат
без умора,
и карат се
зад граница с коли.
Ах, колко чужд е
и ненужен тука,
забравен хубаво
Моралът днес!
Светът с насмешка хвърли на боклука
химерите за правда, чест, прогрес.
Живеем всеки миг в една заблуда
с корави като камъни сърца,
отдавна безвъзвратно се загуби
усмивката от
нашите
лица.
И този шум
от хиляди екрани
продънва с „факти“ нашите уши
и скитат думите –
отлично неразбрани –
като нещастните ни, зли души.
И аз мълчах години –
цяла вечност…
Дочувах, че и другите мълчат –
екраните
повели
днес човека
по най-безсмисления
земен път.
Мълчанието стана в нас
ненавист
към всичко и към всички в този свят
и без да знаем
как да се избавим –
превръщаме живота в ад…
И ти, екран, наливаш
недоволство
и трупаш страх и злоба
всеки час.
Успешно! Ти ни учи на покорство –
угасна рано
слънцето за нас.
Екран, повел надолу
толкоз хора
с невиждащи от взиране
очи,
когато ти нелепици говориш,
позорно разумът мълчи.
30.10.2022, 09:06, Горно Дряново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
