suffer_angelus (Иван Атанасов)
26 557
1.02.2004 г., 5:28 ч.

Завод ли бе или пък ад 

  Поезия
1797 0 7

Завод наричат този ад
на черен дим, стъкла изпотрошени
където газ без мирис и без цвят
кръвта отравя в моите вени


Завод ли бе или пък ад
Работника семейството си храни
участвайки в безкрайна рат
понасяйки неизлечими рани


Завод не бе, туй беше ад
дим, пара и стъкла изпотрошени
работник - на години млад
с ръце като на старец съсухрени



Бележка на автора:
Не съм поет и затова стихотворението не е особено добро, но бях провокиран да го напиша, провокиран от трагедията в Кремиковци, където (в непосредствена близост до мястото на този "инцидент") работи баща ми. Ходил съм там няколко пъти и за тези, които не са запознати бих искал да кажа, че попаднал там, човек се чувства като в апокалиптичен фантастичен филм. Точно тази обстановка е фон на един от НФ разказите ми - "Панахида за последният човек". Ако някой иска да види как ще изглежда земята след ядрена война нека посети Кремиковци.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Но е хубаво! Наистина!
  • Стихчето ми харесва, дори малко ми напомня на едно от стихотворенията на Смирненски!
  • Додо, мерси. Наистина съм поласкан, че мислиш така.
  • Невероятно! Гениално! Фамозно! Аз познавам Иван и знам, че това не е върхът на неговите творчески възможности, но гласувам с две ръце за 6-ица. Напълно заслужава най-високата оценка заради дълбочината на идейно-емоционалната основа. Много хора могат само да се поучат от него! Успех и дерзай! Чакаме още!
  • Деси, не знам дали мога по-добре. За проза - може би, но за поезия - силно се съмнявам .
  • Защото човек дори да не е поет може да разбира и чувства поезията.
  • Радвам се да го чуя. Мерси.
Предложения
: ??:??