14.01.2020 г., 17:14

Завоеватели

592 0 2

От каменните къщи на Родопа,

от сламените хижи на Пирѝн,

без вакло стадо и без сопа,

по тънка блузка и по клин.

 

От равните поля на Север

до черното море и Странджа,

със мама, кака, тъща, девер...

Без грам уплаха и без манджа.

 

Пеша, на влак, на автостоп,

с кола, със бус, на камион...

Като подгонени от нов потоп,

надуват София - мечтан балон.

 

А тя, горката, ще се пръсне,

дрънчат зловещо селските окови.

Напразно чака да възкръсне,

прииждат варварите нови.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...