14.01.2020 г., 17:14

Завоеватели

600 0 2

От каменните къщи на Родопа,

от сламените хижи на Пирѝн,

без вакло стадо и без сопа,

по тънка блузка и по клин.

 

От равните поля на Север

до черното море и Странджа,

със мама, кака, тъща, девер...

Без грам уплаха и без манджа.

 

Пеша, на влак, на автостоп,

с кола, със бус, на камион...

Като подгонени от нов потоп,

надуват София - мечтан балон.

 

А тя, горката, ще се пръсне,

дрънчат зловещо селските окови.

Напразно чака да възкръсне,

прииждат варварите нови.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...