Jan 14, 2020, 5:14 PM

Завоеватели

599 0 2

От каменните къщи на Родопа,

от сламените хижи на Пирѝн,

без вакло стадо и без сопа,

по тънка блузка и по клин.

 

От равните поля на Север

до черното море и Странджа,

със мама, кака, тъща, девер...

Без грам уплаха и без манджа.

 

Пеша, на влак, на автостоп,

с кола, със бус, на камион...

Като подгонени от нов потоп,

надуват София - мечтан балон.

 

А тя, горката, ще се пръсне,

дрънчат зловещо селските окови.

Напразно чака да възкръсне,

прииждат варварите нови.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...