От каменните къщи на Родопа,
от сламените хижи на Пирѝн,
без вакло стадо и без сопа,
по тънка блузка и по клин.
От равните поля на Север
до черното море и Странджа,
със мама, кака, тъща, девер...
Без грам уплаха и без манджа.
Пеша, на влак, на автостоп,
с кола, със бус, на камион...
Като подгонени от нов потоп,
надуват София - мечтан балон.
А тя, горката, ще се пръсне,
дрънчат зловещо селските окови.
Напразно чака да възкръсне,
прииждат варварите нови.
© Хари Спасов Все права защищены