14 ene 2020, 17:14

Завоеватели

596 0 2

От каменните къщи на Родопа,

от сламените хижи на Пирѝн,

без вакло стадо и без сопа,

по тънка блузка и по клин.

 

От равните поля на Север

до черното море и Странджа,

със мама, кака, тъща, девер...

Без грам уплаха и без манджа.

 

Пеша, на влак, на автостоп,

с кола, със бус, на камион...

Като подгонени от нов потоп,

надуват София - мечтан балон.

 

А тя, горката, ще се пръсне,

дрънчат зловещо селските окови.

Напразно чака да възкръсне,

прииждат варварите нови.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...