7.11.2024 г., 13:51

Завръщам се тук…

629 4 14

Всяко лято тук се завръщам,

вечер паля звездите в небето

още помни ме старата къща,

още вижда в мене детето.

И отново съм с боси крачета

малко и русо, с кърпичка бяла.

Слушам малките летни щурчета

песента им сърцето ми сгрява.

Прашният път се вие в полето

и ме водят светулките в здрача.

Може би, сте звездички в небето,

може би,… още някой ме чака?

Спомени пази в мене детето,

спомени свидни за дом и уют,

стискам ги в шепа, парят сърцето…

Света да пребродя, завръщам се тук.

 

06.11 2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Соня! Свиващи сърцето, но и стоплящи, тези спомени са ни нужни! 💖
  • Прекрасен стих,сгряващ,шепнеш спомени.
    Поздравления!
  • Благодаря ти, Марко! Спомени, спомени... пазим ги в сърцето...
  • Прекрасен стих !
  • Радвам се, че ти харесва!
    Поздрав, Иван и благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...