Всяко лято тук се завръщам,
вечер паля звездите в небето
още помни ме старата къща,
още вижда в мене детето.
И отново съм с боси крачета
малко и русо, с кърпичка бяла.
Слушам малките летни щурчета
песента им сърцето ми сгрява.
Прашният път се вие в полето
и ме водят светулките в здрача.
Може би, сте звездички в небето,
може би,… още някой ме чака?
Спомени пази в мене детето,
спомени свидни за дом и уют,
стискам ги в шепа, парят сърцето…
Света да пребродя, завръщам се тук.
06.11 2024
Поздрав, Иван и благодаря!