Nov 7, 2024, 1:51 PM
Завръщам се тук…
Всяко лято тук се завръщам,
вечер паля звездите в небето
още помни ме старата къща,
още вижда в мене детето.
И отново съм с боси крачета
малко и русо, с кърпичка бяла.
Слушам малките летни щурчета
песента им сърцето ми сгрява.
Прашният път се вие в полето
и ме водят светулките в здрача.
Може би, сте звездички в небето,
може би,… още някой ме чака?
Спомени пази в мене детето,
спомени свидни за дом и уют,
стискам ги в шепа, парят сърцето…
Света да пребродя, завръщам се тук.
06.11 2024
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти, Марко! Спомени, спомени... пазим ги в сърцето...
-
Прекрасен стих !
-
Радвам се, че ти харесва!
Поздрав, Иван и благодаря! -
Съкровен стих! Поздравления, Скитница!
-
Петя, благодаря ти!
-
Хубаво. Много мило и по детски сладко.
-
Благодаря ти, Петър! Точно съм се наканила да започна новата ти поредица в прозата, отивам да чета
-
А бяхме малки, радостни и щастливи в детството си. Прекрасни спомени пресъздаваш Скити
-
Вили, Георги, радвам се, че ви докосна!
Благодаря ви! -
Ех, детството - израснах на село, пълна свобода имах на всичкото отгоре, и колко щастливи спомени имам в архива...
С 2 думи, разбирам те отлично 🌹
Поздравявам те. -
Уютно и топло е тук.
Поздрави, Скити -
Благодаря ти, Дейна! Важно е да пазим спомените си, натъжават, но и топлят...
-
Вярно е, парят тези детски спомени...
Мило ми стана на душата от твоя стих, Скити!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
