6.02.2013 г., 15:08

Завръщане

801 0 0

              Завръщане

 

 

       Сънувах сьн, вълшебен сън,

       че бях аз там, но някак друг

       и заживях в този сън

       без страх, без болка и без смут.

 

      В съня отворих аз врата,

      пред мен простор и  светлина,

      от лъч погален мека топлина

      безцелно тръгнах, хей така.

    

      От где посоката познавах,

       навярно бил съм тук преди,

       започнах някак да се връщам

       в миналите сладки дни.

 

       Видях небето, че е синьо,

       от нейде птица долетя,

       аз вгледах се в нейни краски

       и дълго слушах песента.    

    

      И път широк пред мене грейна,

      по него тръгнах, полетях,

      дочух тогава глъч игрива

      и пъстри хора там видях.

      

     Червени, жълти и зелени,

      безброй усмихнати лица,

      те идваха в танци луди,

      към мене идваше вълна.

 

     Вълна от чувства позабравени,

     сираци в моето сърце,

     от никой търсени, неканени

     протягате към мен ръце.

 

     О, мое детство, изживяно,

     защо нахлуваш в мен сега,

     те, моите очи са други,

     аз виждам  вече друг света.

 

     Не вярвам, че ще оцелея

     без цел, кроежи, суета,

     не вярвам, че ще оцелея

     с детски мисли и дела.

 

     Но чакам те за нови срещи,

     макар в миражи и насън,

     врата към тебе ще отворя,

     когато чуя глъч и звън.

     

  

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Савар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...