Завръщане
Сънувах сьн, вълшебен сън,
че бях аз там, но някак друг
и заживях в този сън
без страх, без болка и без смут.
В съня отворих аз врата,
пред мен простор и светлина,
от лъч погален мека топлина
безцелно тръгнах, хей така.
От где посоката познавах,
навярно бил съм тук преди,
започнах някак да се връщам
в миналите сладки дни.
Видях небето, че е синьо,
от нейде птица долетя,
аз вгледах се в нейни краски
и дълго слушах песента.
И път широк пред мене грейна,
по него тръгнах, полетях,
дочух тогава глъч игрива
и пъстри хора там видях.
Червени, жълти и зелени,
безброй усмихнати лица,
те идваха в танци луди,
към мене идваше вълна.
Вълна от чувства позабравени,
сираци в моето сърце,
от никой търсени, неканени
протягате към мен ръце.
О, мое детство, изживяно,
защо нахлуваш в мен сега,
те, моите очи са други,
аз виждам вече друг света.
Не вярвам, че ще оцелея
без цел, кроежи, суета,
не вярвам, че ще оцелея
с детски мисли и дела.
Но чакам те за нови срещи,
макар в миражи и насън,
врата към тебе ще отворя,
когато чуя глъч и звън.
© Савар All rights reserved.