29.01.2012 г., 16:50

Завръщане

1.1K 0 4

Завръщане

 

 

 

Връщам се  в  родната ми къща!

В  която детството отмина,

в съзнанието  като спомен ми се  връща

красотата на пъстрата с цветя градина.

 

Връщам се в  родния ми дом!

В който носеше се детски смях,

напуснах го,  не казах  сбогом,

от тогава да се върна не посмях.

 

 Връщам се   в   родната ми къща!

Завърнах се след толкова години,

студът посреща ме и  ме обгръща,

следи оставя  по лицето  като драскотини.

 

Връщам се  в родната ми къща!

Да  получа  прошка,  извинение да поднеса,

но с празнота животът ми  отвръща,  

оставя  ме  вината си да понеса.

 

Връщам се  в  родната ми къща!

Но няма никой в двора запустял,

мрачната картина ми напомня и ме сеща,

че днес, макар пристъпил прага, аз съм закъснял!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не тъгувай мила рано или късно всички напускаме родния си дом.Така е отредено да живеем живота далеч от дома с ново семейство.И не забравяй,че родния дом винаги ще те чака и ще бъде отворен за теб.

    Поздрав за прекрасния стих,навяващ носталгия и тъга!
  • Темата за завръщането е вечна , както и за покаянието.Поздрав за стиха!
  • Прочетох много тъга и вина по миналото!Поздрав за хубавото стихотворение!
  • !!!...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...