7.07.2009 г., 11:01

Завръщане

528 0 1

 

 

 

                                                        Завръщане

 

                                       Изхарча ли последната мечта

                                        на вярата от малката хазна,

                                        утеха търся в моя роден град.

                                        Тук прахта по прозорците    

                                         е от забравени спомени.

                                         Димят изгорени илюзии.

                                         Знам къде се крие болката.

                                         Познавам лично радостта.

                                         След моята софийска пролет,

                                          пак тук ще чакам есента.

                                          И след разплаканите вечери,

                                          знам, тук ще дойде сутринта.

                                          Но няма да се върна вече,

                                           в оня двор, при старата асма.

 

                                                                           Wali./Виолета Томова/

 

 

 

 

 

 

   

 

                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те! Отново разкошен стих...

    ...моите крачки! Късчета избори, с които разплащах
    силните пориви на младата жажда, освирепяха от нуждата
    да си отпочинат-връщам се при онова, от което заминах...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...