Jul 7, 2009, 11:01 AM

Завръщане

527 0 1

 

 

 

                                                        Завръщане

 

                                       Изхарча ли последната мечта

                                        на вярата от малката хазна,

                                        утеха търся в моя роден град.

                                        Тук прахта по прозорците    

                                         е от забравени спомени.

                                         Димят изгорени илюзии.

                                         Знам къде се крие болката.

                                         Познавам лично радостта.

                                         След моята софийска пролет,

                                          пак тук ще чакам есента.

                                          И след разплаканите вечери,

                                          знам, тук ще дойде сутринта.

                                          Но няма да се върна вече,

                                           в оня двор, при старата асма.

 

                                                                           Wali./Виолета Томова/

 

 

 

 

 

 

   

 

                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те! Отново разкошен стих...

    ...моите крачки! Късчета избори, с които разплащах
    силните пориви на младата жажда, освирепяха от нуждата
    да си отпочинат-връщам се при онова, от което заминах...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...