12.06.2015 г., 20:48

Завръщане

412 0 1

Обърках пътя, заблудих се в мрака.

Посоката поисках да намеря сам.

Не вярвах, че и мен добро ме чака

в света объркващо голям.

 

На утешителните думи не повярвах,

не исках просто да се доверя.

Не можех да си позволя да бъда слаб

и да предам на друг аз своята съдба.

 

И хората ме бяха наранили –

уж те обичат, а обръщат гръб във миг.

Да ги опровергавам вече нямах сили,

не чуваха те сякаш моя вик.

 

И маски лицемерни само виждах,

прегръщаха ме, а пък гледаха през мен.

Поправяха ме, стъпех ли накриво,

но не от обич, а на критиката в плен.

 

Не издържах. Избягах надалече.

Без чужда помощ трябва да успея.

На никого не ще повярвам вече,

в борба живота си ще изживея.

 

…………………………………………

 

Години минаха… до кръв се борих

с живота, с хората, с неправдата в света.

Опълчвах се на злото, мразех, спорих,

воювах срещу всяка суета.

 

И знаете ли… уморих се сякаш

да бъда Дон Кихот без грам надежда.

Тогава осъзнах – не може сам човека,

ако към Бог със вяра не поглежда.

 

Потърсих Го отново, промених се.

Припомних си за жертвата на кръста.

Като блудния син и аз смирих се,

дойдох за прошка, дано да не е късно.

 

Прости ми, Боже, бях слепец, не виждах

как Ти приготвяше ми място в небесата.

Самозабравих се, помислих че съм силен

и сбърках истината със лъжата.

 

Към хора погледът ми бе насочен,

но те са слаби, също като мен.

Да гледам трябваше във Твоята посока

и пример Ти да си ми в труден ден.

 

Прости ми, искам да изкупя

вината си, че те предадох аз.

Дано в сърцето Си отново да ме пуснеш,

дано достигне до небето моя глас.

 

…………………………………………….

 

С любов погледна Бог, видя сина си

смирен, с разкаяно сърце, изпитващ болка.

Протегна се, постави го в дома си

и каза: Аз платих греха ти, стига толкоз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...