Обърках пътя, заблудих се в мрака.
Посоката поисках да намеря сам.
Не вярвах, че и мен добро ме чака
в света объркващо голям.
На утешителните думи не повярвах,
не исках просто да се доверя.
Не можех да си позволя да бъда слаб
и да предам на друг аз своята съдба.
И хората ме бяха наранили –
уж те обичат, а обръщат гръб във миг.
Да ги опровергавам вече нямах сили,
не чуваха те сякаш моя вик. ...