11.05.2017 г., 16:35 ч.

Завръщане 

  Поезия
714 6 28

На малката, невзрачна гара,

едно момиче, с куфар във ръка,

със стара шапка, леко избледняла,

стоеше в дъното, съвсем сама!

 

Големият часовник на стената

отчетливо отместваше стрелки!

Момичето не знаеше цената

за сбъдване на своите мечти!

 

Оставаше домът далечен,

от влака му помаха със ръка,

а образът на майка и́, тъй нежен,

намери място в нейната душа!

                 *     *     *

Отново там, на тази гара,

една жена със куфар във ръка

през нивите, със поглед път прокара!

" Дали ме чака някой у дома!"

 

В покрайнините, бяла къща,

старица и отворена врата!

"Добре дошла си, мила дъще!"

Изтри неволно падаща сълза!

 

 

 

 

© Руми Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ники, изненада ме приятно, благодаря! 🙂
  • Много ми въздейства. Първите 2 куплета направо са супер- стават даже и за песен. А края е много въздействащ - изразходвах килограм емоция
  • Толкова красиво нарисувана картина, Руми! Звучи като тъжна песен с хубав край! Удоволствие за мен да прочета! Чудесна си!
  • Тази тема е болезнена както за родителите, така и за синовете и дъщерите...!!!
    Благодаря ти, че намина, Ицо!
  • Да знаеха как ги чакаме дъщерите и синовете, заминали много далеч да търсят щастие....ех! Няма какво повече да кажа Руми.
  • Силве, fervor, Гавраил, радвам се, че ви е харесало! Благодаря ви!
  • Раздялата е едно предизвикателство,а завръщането-опрощение.Може би затова ги има и двете.
    Хубав стих на тази тема.
  • Силен и въздействащ стих! Поздравления!
  • Всеки път като те чета, дори и да е тъжно те усещам някак топла и чиста. Възхищавам ти се!
  • Веси, Алекс, благодаря, че се отбихте!
  • *****
  • Затрогващ и въздействаш стих, Руми! Поздравления и от мен!
  • Благодаря ви, скъпи хора! Няма да ви изброявам поименно, но прочетох с голямо внимание всеки един коментар и съм щастлива, че мога да споделя своите чувства и мисли с всички вас! Прекрасни мигове ви пожелавам!
  • Пред такава силна изповед мога само да замълча. Святост е точната дума. Благодаря, че сподели, Руми!
  • Просто поезия : )))
  • Не всички се завръщат по родните места, други няма кой да ги посрещне вече. Трудно се свиква с нашия ритъм на живот, забравени са навиците, традициите ни. Гледат ни като чужди хора. Изпитах го преди години с приятел американец.
  • Мило и трогателно, развълнувах се, Руми! Поздрави от мен!
  • Цената на сбъднатите мечти,Руми е много голяма.Който не го е изпитал,нищо не знае...Сестра ми живя 40 год.в най-красивия град на света и не се върна.Тя страдаше от носталгия до края,въпреки,че имаше там семейство,а ние тук все я чакахме...Тъжни истории,но всеки избира сам!Но,ако свикнеш,а се върнеш,и тук ще ти е чуждо,затова всичко се прави навреме....
  • Много затрогващо и истинско!!!Развълнува ме,Руми!!!
  • настръхнах...поздрав!!!
  • Прекрасен стих, Руми! Браво!
  • Хуаво е, когато има кой да ти каже"Добре дошла, мила дъще"... Поздравления!
  • Трудно се въздържам,но ще изразя своето признание:Същите чувства изпитвам,когато започна с"Да се завърнеш в бащината къща..."на Дебелянов! Браво,Руми!Ти заслужаваш адмирации за изстраданите дни на раздяла и среща с неотмилелите и жадувани неща.Страхотен финал!😍
  • Сълзата на майката.Колко е скъпа нали?
    Поздрав за стихчето.
  • Ами, аз нямам думи... Ще кажа само - най-красивото завръщане, със сълзи на умиление...
  • Колко майки няма да видят отново децата си!... И обратно... Радвам се, че в твоя стих не е така! Въпреки това е тъжен!
    Идея, изпълнение и ритъм, всичко е перфектно! Поздрав от мен! Стихът въздейства мн силно!
  • Много хубаво! Браво, Руми!
  • Актуална болежка..Сълзи засъхнали по гари и летища..И дълги раздели..Хареса ми!
Предложения
: ??:??