Завръщане
На малката, невзрачна гара,
едно момиче, с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама!
Големият часовник на стената
отчетливо отместваше стрелки!
Момичето не знаеше цената
за сбъдване на своите мечти!
Оставаше домът далечен,
от влака му помаха със ръка,
а образът на майка и́, тъй нежен,
намери място в нейната душа!
* * *
Отново там, на тази гара,
една жена със куфар във ръка
през нивите, със поглед път прокара!
" Дали ме чака някой у дома!"
В покрайнините, бяла къща,
старица и отворена врата!
"Добре дошла си, мила дъще!"
Изтри неволно падаща сълза!
© Руми All rights reserved.
