Пак сме тук
на това странно място,
което е ничия земя.
Ти нарамил си "опасност",
а аз нарамила "тъга".
И всеки своето е стиснал.
Дали да не ги разменим?
И за миг не си помисляме,
че можем от тях да се освободим.
А над главите ни витаят
красиви толкова неща.
Ослепяхме ли? Нима не знаем ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация