Завръщане
Пак сме тук
на това странно място,
което е ничия земя.
Ти нарамил си "опасност",
а аз нарамила "тъга".
И всеки своето е стиснал.
Дали да не ги разменим?
И за миг не си помисляме,
че можем от тях да се освободим.
А над главите ни витаят
красиви толкова неща.
Ослепяхме ли? Нима не знаем
да дигнем поглед над света?
Нима сърцата опустяха?
Нима настана мрак и тишина?
Красивите надежди ли умряха?
Кога прогонихме далече любовта?
И сега стоим на това странно място,
което вече е никоя земя.
Ти нарамил си "опасност",
а аз нарамила "тъга".
Подай ръка. Вземи и моята.
Виждаш ли? Живеем пак!
Нека всеки забрави своето
и ще разкъса този черен мрак.
Ще плисне светлина в очите ни
и птици ще се гмурнат в песента.
Достатъчни са две ръце преплетени
и отново ще разцъфне Любовта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
