30.08.2019 г., 7:34

Завръщане

1.4K 4 5

       Аз се моля да бъда добра...

       Като късче пресъхнала питка

       моят глад за любов остаря!

       Вече нямам какво да опитам...

       Твоите думи горчат от лъжи.

       Друговерецът в мене се върна.

       Как очакваше да помълчим?

       Виж,трапезата стана оскъдна!

       Май останаха сол и сълзи...

       Ти брашното разсипа по пътя.

       В ситото още блещукат звезди!

       Знай,че огънят не е безсмъртен!

       А разровим ли старата жар,

       ще ни трябват и сили,и съчки...

       Този покрив над нас е събрал

       сноп от спомени.Стана ми мъчно!

       Да засеем добрите зърна!

       Да се вгледаме в тяхната зрялост!

       Колко малки,но скъпи неща

       сме загърбили - щяло не щяло...

       Помогни ми да бъда добра!

       Нека заедно стигнем до прага.

       С песента на щурец Любовта

       ще ни върне към нашата младост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво, Маргарита! Поздравления е успех!
  • Благодаря!Темата на това предизвикателство е много благодатна почва за описание и възприятия.Радвам се да Ви докосна и с моята гледна точка!Успех на всички участници!
  • "Аз се моля да бъда добра...
    Като късче пресъхнала питка
    моят глад за любов остаря!
    Вече нямам какво да опитам.." Щастие е да можеш да събереш всяко късче...и с мъдрост да засееш "добрите зърна"! Глас и от мен!
  • Развълнува ме! Особено с това " Помогни ми да бъда добра"! Всичко зависи от нас и твоят стих го казва по категоричен начин!
    Благодаря ти, че се включи в предизвикателството, зададено по моя тема, Марго! Успех ти желая!
  • Гласувам. С удоволствие! Успех!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...