Аз се моля да бъда добра...
Като късче пресъхнала питка
моят глад за любов остаря!
Вече нямам какво да опитам...
Твоите думи горчат от лъжи.
Друговерецът в мене се върна.
Как очакваше да помълчим?
Виж,трапезата стана оскъдна!
Май останаха сол и сълзи...
Ти брашното разсипа по пътя.
В ситото още блещукат звезди!
Знай,че огънят не е безсмъртен!
А разровим ли старата жар,
ще ни трябват и сили,и съчки...
Този покрив над нас е събрал
сноп от спомени.Стана ми мъчно!
Да засеем добрите зърна!
Да се вгледаме в тяхната зрялост!
Колко малки,но скъпи неща
сме загърбили - щяло не щяло...
Помогни ми да бъда добра!
Нека заедно стигнем до прага.
С песента на щурец Любовта
ще ни върне към нашата младост!
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Глупавият човек търси щастието в далечината, мъдрият го засажда под краката си »