В памет на баба и дядо
Пътеките на птици в небосклона
оставят белокрилите си дири.
Вън есен – понагиздена кокона,
подтичва по стаените баири.
Разбъркала е охрата със злато,
с боичките не спира да рисува,
а гълъби след приказното лято
до Арката прииждат да зимуват.
Сланите в заскрежената тревица
в листата на живовляка са бледи.
Разпрегнатата стара колесница
е пълна до върха със слънчогледи.
Разгърдили са облаците ризи.
Трепти от красотата си сукнòто*.
И слънцето с езика си облизва
на изворче мънистено окото.
Под стряхата на калената къща
дъхти на лавандула и сминдух.
На прага ни приведен ме прегръща
в миг дядо ми с младежкия си дух.
Светлее пак отвътре одаята,
тъй както аз от детството я знам.
И баба ми с усмивката си свята
приведена на столчето е там.
В гърненцето над овчата яхния,
с нарязания в шепите ù праз,
ме кани, уморено, да присвия
на одъра нозете си и аз…
26.10.2020 г.
Б.а. Сукно̀то е мек вълнен плат, използван за направата на връхни дрехи.
Из “Оставям си докрай сърцето”, 2023 г. ,Перник
© Владислав Недялков Всички права запазени