Завръщане...5

                        " Да се завърнеш в бащината къща..."

                                             Димчо Дебелянов

Вечѐрен вятър от Балкана слиза

люлее в здрача старата черница,

със дрезгав крясък изведнъж прониза

нощта сама обезверена птица...

Луната, още не напълно цяла

на дрипав облак в сянката се крие,

тревожно лае куче подивяло,

а оня вятър балканджийски вие...

... Щом пътната врата е закована,

то значи пътят свършва се пред нея --

прескачам през дувара без покана,

във вените кръвта ми леденее...

А бурени задръстили са двора,

изсъхнали са: дюлята, асмата

и всичко от любимите ми хора

са призрачните сенки във тъмата...

Там гущерче едно стоѝ на прага

и дяволито някак си ме гледа,

но шмугва се във къщата веднага

отказващо абсурдната ни сгледа...

А в самотата гибелна на дните

дълбал неумолимо дървояда –

поддали се на тежестта гредите...

Превърнала се къщата в – грамада...

... До прага спрях, погледнах под черджето --

там бе ключът от старата ни къща

и сякаш, че отново бях момчето,

което от училище се връща!...

09.12.2016.