На С.

Аз спрях да пиша, спрях да пуша
и тръгнах си със скъсани обуща.
По трънливия път на пътеката
аз търсих утехата.
На какво намерих? Нищо!
...
И днес безпътна аз страдалка,
в ръка със тази химикалка,
завръщам се към теб... О, Музо!
... надянала червена блуза
и пиша тъй, както умея,
и чувства горки аз пилея.
Срещнах аз на кръстопът
и Пешовци, и Ивовци, но кът
е туй, що дава перото ми горещо
и туй, що взимам аз насреща.
...
И тоз умря е прегръдките на тая,
но това не беше края.
О, Музо! Ти го съживи!
Видях със моите очи
как там коне се гонеха по къра,
смъртта ги следваше с сатъра
и в тоз великий ураган
видях приседнал Твоя стан.
Снага ми, толкоз натежала,
пристана, търсейки отмала...
Тогаз видях те, Музо - вън
поседнала на мъхест пън.
И вечно аз ще помня туй, това,
що дума ми тез три слова:
"Свободна чучулига ти бъди
и равна като равнината;
братувай ти на вси сестри
И НА ПОЕЗИЯТА ВЕЧЕН
РОБ
БЪДИ!!"