Senni (Силвия)
162 1968
22.02.2008 г., 7:35 ч.

Завръщане 

  Поезия » Философска
505 0 18

Към себе си вървя притихнала,

не огнена или пък вихрена,

вървя от началото на края,

сатенено стъпвам по пътя в безкрая.

 

 

С теменужен воал е покрито лицето ми

и сълзите умират още в сърцето ми,

нозете ми - вода разпиляна,

тъжно - синя... това е размяна.

 

 

Гласът ми - звук от безцветно дихание,

пулсът - едва доловимо страдание.

Чувствата ми - птици отлетели,

разумът - покрит с дантели.

 

 

Към себе си вървя притихнала,

нечакаща или пък плачеща,

вървя от миналото към бъдното,

връщам се... и загърбвам отвъдното.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??