Към себе си вървя притихнала,
не огнена или пък вихрена,
вървя от началото на края,
сатенено стъпвам по пътя в безкрая.
С теменужен воал е покрито лицето ми
и сълзите умират още в сърцето ми,
нозете ми - вода разпиляна,
тъжно - синя... това е размяна.
Гласът ми - звук от безцветно дихание,
пулсът - едва доловимо страдание.
Чувствата ми - птици отлетели,
разумът - покрит с дантели. ...