natiii (Наташа Басарова)
326 3227
14.08.2008 г., 15:00 ч.

Завръщане 

  Поезия » Друга
911 0 25
 

 

В лицето срещу мен познах човека

от стария портрет потънал в прах,

пресече бавно калната пътека,

с очи пропити със тъга и страх.

 

Пред портата застана мълчаливо,

погледа дълго пустия ни двор,

а моето сърце заби пенливо,

когато срещна неговия взор.

 

"Това е той"- нашепваше липата,

засенчила  верандата отпред,

една сълза се плъзна по страната,

за да стопи заседналия лед.

 

Затичах се!Прегърнах го сърдечно,

а той неутешимо зарида,

че бащино сърце обича вечно

и завещава родова следа!

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??