severianin (Валентин Чернев)
417 677
3.08.2012 г., 11:30 ч.

Завръщане III 

  Поезия
502 0 4

Колко пъти се спущах замислен и тих

на душата по слепите улички тесни

до оная сумрачна светая светих*,

пълна с древни скрижали

и бъдещи песни,

дето някой – невидим, незнаен и строг –

бе вдълбал като в камък в кръвта ми завети

и бе вдигнал олтари на словото-Бог,

и на словото-кръст бе разпънал сърцето.

 

И в света на разбойници, разпнати с мен,

все умирах и после възкръсвах отново

в непосилния залез на дългия ден

върху кръста на мисъл, на рима, на слово.

И веднъж – неуверен, до смърт уморен –

не успях да отместя огромния камък

и останах зазидан сред мрака. И в мен

тишината ликуваше – сляпа и няма.

 

И тогава се врекох на Гор*

до живот –

не положих обет и не палих кандило,

но под ниския каменен пещерен свод

замълчах.

Просто нямах за словото сила.

До деня, в който, тръгнал разкаян и тих

на душата по слепите улички прашни

към онази смълчана светая светих –

срещнах древната Вач*

– златолика и страшна.

 

И разбрах, че когато в кръвта е вдълбан

като в камък

на сляпата орис заветът,

сто години дори да останеш смълчан,

все на кръста разпънато тръпне сърцето,

все тъй в тебе олтар има словото-Бог,

все тъй словото-кръст на плещите ти пари...

И безсилен пред него е всеки оброк,

и са мъртви десетките чужди олтари.

 

________________

 

*Светая светих – най-святата част на храма в Йерусалим, където

са се пазели скрижалите с десетте Божи заповеди;

*Гор – в древна Гърция и Рим – бог на мълчанието;

*Вач – санскр. – слово – ведийска богиня на речта, словото и

мъдростта.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??