Завръщане III
Колко пъти се спущах замислен и тих
на душата по слепите улички тесни
до оная сумрачна светая светих*,
пълна с древни скрижали
и бъдещи песни,
дето някой – невидим, незнаен и строг –
бе вдълбал като в камък в кръвта ми завети
и бе вдигнал олтари на словото-Бог,
и на словото-кръст бе разпънал сърцето.
И в света на разбойници, разпнати с мен,
все умирах и после възкръсвах отново
в непосилния залез на дългия ден
върху кръста на мисъл, на рима, на слово.
И веднъж – неуверен, до смърт уморен –
не успях да отместя огромния камък
и останах зазидан сред мрака. И в мен
тишината ликуваше – сляпа и няма.
И тогава се врекох на Гор*
до живот –
не положих обет и не палих кандило,
но под ниския каменен пещерен свод
замълчах.
Просто нямах за словото сила.
До деня, в който, тръгнал разкаян и тих
на душата по слепите улички прашни
към онази смълчана светая светих –
срещнах древната Вач*
– златолика и страшна.
И разбрах, че когато в кръвта е вдълбан
като в камък
на сляпата орис заветът,
сто години дори да останеш смълчан,
все на кръста разпънато тръпне сърцето,
все тъй в тебе олтар има словото-Бог,
все тъй словото-кръст на плещите ти пари...
И безсилен пред него е всеки оброк,
и са мъртви десетките чужди олтари.
________________
*Светая светих – най-святата част на храма в Йерусалим, където
са се пазели скрижалите с десетте Божи заповеди;
*Гор – в древна Гърция и Рим – бог на мълчанието;
*Вач – санскр. – слово – ведийска богиня на речта, словото и
мъдростта.
© Валентин Чернев All rights reserved.
