7.01.2019 г., 9:36

Завръщане в детството

858 2 3

 

Като Луната си самотен тази вечер?!

Далече са звездите - сестрите нейни. 

Не зная дали е наполовина или цяла.

Навън е облачно, мъгливо и студено,

ала при мен е светло, топло и уютно.

Ела!

Премръзнал си!

Сгуши се в мене!

Ще те завия, мило,

със завивка от честта си.

Лека, пухкава и мека е тя.

Колко са премръзнали пръстите ти!

Искаш ли чай? С колко лъжици мед?

Само с една? Ухае на нещо познато!

На лайка, босилек, на мента и липа!

Детството мое дъхът ти припомня ми.

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....