Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно.
Ела!
Премръзнал си!
Сгуши се в мене!
Ще те завия, мило,
със завивка от честта си.
Лека, пухкава и мека е тя.
Колко са премръзнали пръстите ти!
Искаш ли чай? С колко лъжици мед?
Само с една? Ухае на нещо познато!
На лайка, босилек, на мента и липа!
Детството мое дъхът ти припомня ми.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
.