Хората добри от мойто детство!
Най-добрите хора на света!
Толкоз мили, тъй чистосърдечни -
има ли ги някъде сега?
Двор съседски с обич да ме викне
и да се затичам презглава!
Тихо е и няма как да свикна
с тази напластена тишина.
Ех, поне сънят да ги намери,
за минута две да ни сбере;
празните дворове да засели
с липсвали ми дълго гласове.
Пълна да е старата ни къща,
да забравя всички страхове.
...Хората от къра се завръщат
и отварят свойте домове.
© Цонка Петрова Всички права запазени