26.08.2010 г., 15:52

Завръщането

789 0 8

Завръщането буди много смисли.

Зарядът е в средата.

Няма как...

Не можеш имена да им измислиш,

да им поставиш

безусловен знак.

Отвътре ти е светло

между мрака;

очите ти са пълни

в празнота...

И хем си тук,

но някак си - оттатък

при други хора,

истини,

места...

Очаква те

граденото

от тебе

с годините –

приятна топлина,

но заедно с това ти е студено

до болка чак

от всичкото това...

И скоро ще се затъркалят дните

по старому

с познатите неща.

Нали и ти

така си ги обикна –

да бъдат подредени

отсега...

 

Но...

ето че отнякъде напира

и тегли

неочаквана тъга...

 

Завръщането буди много смисли...

 

Посреща ни

едно различно аз...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се,че направих една красота по-красива!!!
  • Благодаря ви!
  • "И хем си тук,

    но някак си - оттатък

    при други хора,

    истини,

    места..."

    Прекрасно и вълнуващо, и толкова истинско!
  • Хубаво е светлото отвътре, Руми!
    Поздравления!
  • Страхотен ритъм и рима!!!Блика живот!!!

    /Съветваха ме да не давам съвети,но все пак ще кажа-по-добре би звучало вместо "градено"-"граденото"/
    Страхотно ееее!!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...