23.08.2007 г., 9:29

Завърни се!!!

677 0 16
Спирам.
Не мога.
И тази вечер сънувах кошмари.
Главата ми ще се пръсне.
Липсваш ми ти
и любовта ти.
Черни мисли ме поглъщат.
Сега не си до мен.
Приказка да ми разкажеш.
Нощта да превърнеш в ден.
Имам нужда някой да ме приласкае.
Да ме прегърне силно
и гушне като дете.
Плача и пиша.
Стене моето сърце.
Завърни се скоро.
Студено ми е.
Без твоите нежни целувки,
в момент на страст.
Не мога да се позная.
Не съм силна.
Самотата - сега съм под нейна власт.
Завърни се.
По-скоро.
Със своята бяла душа.
Нека отпия от нея,
за да възтържествува радостта.

                                           
                                                     23. 08. 2007 г
                                                             06:30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вики,Лиана-благодаря ви!!!
  • Мисълта,че е жив трябва,да те успокоява!Ти си силна и светла душа!Поздрав и прегръдки!!!
  • Много хубав стих, ама скоро да се завърне героят му, че само се страхуваш иначе!
  • Ей,тия моите кошмари не ме оставят намира,под действието им го написах!
    Обещавам да съм по-позитивна и следващия ми стих няма да е такъв!!!
  • Ванинче, какви са тези кошмари и черни мисли?Хубаво стихче, но бъди силна.Горе главата !!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...