Здравей, измислице любов
и тя била едничка,
но върнали я повечето там,
където Любовта
останала си птичка...
Когато топлият ти гняв
Екватора накара да замръзне,
не онемявай, блуднице Любов!
Бори се в милост
да възкръснеш...
Запали огъня и го погали.
Подхрани го със съчки, шумки, клечици
и той откри света.
Защо сега те пари?
Ще те стисне
Вятърът
за гърлото.
Ще роши и руши
очите ти.
Моли Дъжда
да те потърси,
за да се удавиш
във водите му...
От пориви и страст,
изваяни във форми,
ще се докосваме,
за да се изпепелим.
Когато се родим отново,
поне на себе си
ще можем да простим.
Живей, измислице Любов! Бъди нечакана, бъди прогонвана, бъди желана -
бъди за всеки порив нов - Божа е всяка твоя диаграма...
посвещавам на Слави
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени