Здравей, любов! Здравей.
Добре дошла във мойто ежедневие забързано.
Аз дълго, дълго нямах време за теб.
Но я почакай.. Това е по-скоро, защото ти от мене си тръгваше.
А аз все се обричах на теб.
И сърцето ми неведнъж горя във твоя огън.
Ами сега, любов. Оттук накъде?
Аз да те пусна не искам. Не мога!
Ти си се настанила в сърцето ми като вяра. Като молитва. Като най-красивия сън.
Като ехо от спомен. Като утринен камбанен звън.
И аз се нуждая от твоя пламък негаснещ. От твоя зов.
Здравей, здравей! Моя прекрасна!
Моя дълго чакана и луда любов!
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова Всички права запазени