Здравей, любов! Здравей.

Добре дошла във мойто ежедневие забързано.

Аз дълго, дълго нямах време за теб.

Но я почакай.. Това е по-скоро, защото ти от мене си тръгваше.

А аз все се обричах на теб.

И сърцето ми неведнъж горя във твоя огън.

Ами сега, любов. Оттук накъде?

Аз да те пусна не искам. Не мога!

Ти си се настанила в сърцето ми като вяра. Като молитва. Като най-красивия сън.

Като ехо от спомен. Като утринен камбанен звън.

И аз се нуждая от твоя пламък негаснещ. От твоя зов.

Здравей, здравей! Моя прекрасна!

Моя дълго чакана и луда любов!

Автор: Полина Велчова