2.05.2012 г., 9:39

Здравей, Мария

7.3K 0 10

Дали животът е магия,                        На Мария Янакиева

или илюзия красива...                          

Каквото и да е, Мария,

живей го все така щастлива.


И нека слънцето разплита

за теб лъчите си горещи.

Луната, кръгла като пита,

да ти вещае нови срещи.


На всички грижи да си чужда.

Усмивки в дните ти да има.

В очите огън да събужда,

любов, със нищо несравнима.


Дали подарък ни е свише,

дали животът е магия -

не може в стих да се опише...

Привет от мен! Здравей, Мария!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!! Защо ли? Защото, пишеш непосредствено - как да не го забележа - и да не го оценя ли? Не мога да не дам положителна оценка на нещо, което е написано от сърце... Не очаквам нищо насреща... не ми и трябва!
  • Браво!
  • Вчера се събудих не с кафе – с усмивка.
    Изгрял бе стих във слънчева заливка.
    Струва ли запитах се животът ни петаче
    без приятели... усмих! Здравей, Митаче!:D
  • Браво!
    Слънчев поздрав и за двама ви!
  • Прекрасно!Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...