5.01.2011 г., 18:40 ч.

Здравей, моя тъжна Любов... 

  Поезия
2115 0 25

 

 

 

 

 

                      З Д Р А В Е Й,   М О Я   Т Ъ Ж Н А   Л Ю Б О В . . .

 

 

       _______________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

                      Повика ли ме?

                      Или аз не се обърнах?

                      Всъщност... Вече е без значение.

 

 

 

 

                      Не крий очите си.

                      Два зелени фенера - притихнало угаснали.

                      Пусни сълзите си. Измежду пръстите ти да изтекат.

                      Като без препинателни знаци изречение...

                      Или като два реда бисерни цветенца.

                      Между стрелките на стария, счупен часовник прораснали.

 

 

 

 

                      Със ръце отчаяно прострени един към друг. Се търсехме.

                      Крадяхме си кратки мигове безмълвие и страст.

                      Устни и пръсти сплели. Във греховно, но тръпно бездумие.

                      Прегърнати се скитахме из стария нощен град.

 

 

 

 

                      Но Времето май ни се бе разсърдило.

                      Какъв ли непростим сторихме грях?...

                      Че счупихме часовника? Едва ли.

                      Та съдбовно ни запокити във два срещуположни края.

                      На един и същи Свят.

.

 

 

 

                      ... Майната му на Времето. То е стар безбожник.

                      И не е ли всъщност Любовта едно безумно разминаване?

                      На различни гари спрели насрещни, ала несрещнали се влакове.

 

 

 

 

                      А валеше дъжд...

                      И само сенките ни разделени в мрака.

                      Оплиташе отново паяжини ръждива самота.

                      Тъга след щастието. И щастие след тъгата...

                      Ръка в ръка вървят!

                      Само спомените сякаш крещяха безмълвно във нощта.

 

 

 

 

 

                      Здравей... И С Богом, моя тъжна Любов!

                      Още ненарадвали се с теб... И се разминахме.

                      А другото е страстта. Изгарящата Човека страст.

                      Която не остарява... Или плачещата Свещ...

 

 

 

 

 

                      Която някак бавно, бавно, бавничко... Догаряше.

 

 

 

 

 

 

 

                      2011 г.

 

 

                                                                           Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това е истинската любов, Виктор...запомнящата се.
    още ненарадвали се, и разминаване..
    и болка, и нежност...и тъга и щастие...
    Виктор, можеш да стопиш душата.
    с възхищение...
  • Благодаря ти, Млади Приятелю!
    Ако не се открием, поне ще опитаме...

    БЪДИ !!!
  • Майната му на Времето. То е стар безбожник.

    Напук на него се открийте!
  • Яна, Ели, Агоп, Марианка - с благодарност за доброжелателните коментари!
    БЪДЕТЕ !!!
  • Ей,в пощата ми навсякъде си ти!Щастлив човек съм!Вики,спасител си без да подозираш.Благодаря ти,приятелю!А за това,което създаваш съм бездумна.
  • тъжно е това догаряне, Виктор....!
    а може би е начало на нова любов?
    всеки край е начало на нещо ново...

    поздравления за чувствения стих!!!
  • Благодаря за поредното вълшебство!
    Визуализиран, този стих става още по-прекрасен, колкото и нескромно да звучи:
    http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-1040286
  • Не,не трябва да свършват без време
    неживелите още неща...
    От мен - поздравления и пожелалия за Новата,да е по-добра!
  • Привет и на теб, Боби!
    Благодаря ти много за добрите слова и за подкрепата.
    ЗДРАВЕЙ !!!
  • Привет, Владетелю на настроенията! Твоите думи винаги раждат размисли и асоциации!
  • Благодаря ти от сърце и душа, Приятелю Ачо!
    И за теб - сигурен съм! - 2011-та ще бъде много
    доброплодна и преуспешна за всяко твое начинание.

    Здравей !!!
  • Силни и толкова истински са творбите ти, приятелю!
    Приеми и моите поздравления!
    Светла и здрава година ти желая!
  • Стел, Оги, Плами - развълнувахте ме! Благодаря ви за топлите думи и за пожеланията. За вас - трижди!
    Огняне, Приятелю, и аз понякога си задавам този въпрос, но щом усетя
    с "дирника" си Земното Притегляне - много бързо "изтрезнявам".

    БЪДЕТЕ !!!
  • В стиха ти диша една многопластова чувственост, извела на показ любовта, която изгаря...
    Желая ти много здраве, любов и щастие през Новата Година, Вик!
  • Винаги си много силно чувство.
  • Виктор, толкова е силна Поезията ти, че се чудя, земен жител ли си!
    За много години, Вълшебнико!
    Да си жив, здрав и много влюбен!!!
  • Благодаря ти, скъпа Галя!
    За мен е чест, че именита поетеса, като теб,
    е оценила високо моя скромен стих.
    Бъди, Приятелко !!!
  • И не е ли всъщност Любовта едно безумно разминаване?
    На различни гари спрели насрещни, ала несрещнали се влакове.
    .....
    Много искрено. Край такава споделеност стъпвам тихичко.
  • Приятелю Илко,Сеси, Ивон - трогнат съм и ви благодаря за прочита и задълбочените коментари.
    Драги Митко, самият факт, че си си направил труда да прочетеш непретенциозния ми стих и да го коментираш, вече говори, дето не си лаик. Що се отнася до другото - аз съм си експериментатор. Така че можеш спокойно да наречеш горното белетристико-есеистична поезия,
    за да ти се вмести поне отчасти в "представите за поезия". Нали?

    БЪДЕТЕ ВСИЧКИ !!!
  • Много мъдрост и тъга отново са преплетени!ЧНГ, Виктор!
  • В стиха ти има преплетени невероятно много нюанси от чувства! Поздрав!
  • Благодаря ти от сърце, Жарко Момиче!
    За теб - трижди...

    БЪДИ !!!
  • Водолея - с признателност!
  • Има много неща в стиховете ти - страст и мъка, надежда, осъществена и убягнала любов... Всеки намира нещо за себе си. Поздрав!
  • Благодаря ти, Лили! От сърце...
Предложения
: ??:??