Здравей, приятелко моя!
Здравей, приятелко моя!
Как липсваше ми тези дни!
Разбуни съня ми, покоя,
без тебе душата скърби.
Как липсват ми думите твои
и нежното твое гласче!
Пред теб да разкрия аз мога
тез тайни от мойто сърце.
От теб получавам усмивки
и ласкави, мили слова!
Понякога еро-въздишки,
във нашата малка игра.
Щом тъжно ми стане за тебе,
аз мислите в помощ зова.
Без теб съм кат мъничко бебе,
ревящо за женска гърда.
Аз знам, със тебе ще се срещна,
букет от рози ще ти поднеса!
За теб, приятелко чудесна,
са мойте искренни слова!
Как липсваше ми тези дни!
Разбуни съня ми, покоя,
без тебе душата скърби.
Как липсват ми думите твои
и нежното твое гласче!
Пред теб да разкрия аз мога
тез тайни от мойто сърце.
От теб получавам усмивки
и ласкави, мили слова!
Понякога еро-въздишки,
във нашата малка игра.
Щом тъжно ми стане за тебе,
аз мислите в помощ зова.
Без теб съм кат мъничко бебе,
ревящо за женска гърда.
Аз знам, със тебе ще се срещна,
букет от рози ще ти поднеса!
За теб, приятелко чудесна,
са мойте искренни слова!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
