1.01.2011 г., 19:24

Здравей, Тъга

1.1K 0 1

Отново пак в живота ми пристигаш
и носиш само тъмни дни.
Слънцето отново ти ми скриваш
и подаряваш ми сълзи.
И всеки път, когато ти се връщаш ,
животът спира... умира моето сърце.
В черен мрак потъвам аз отново,
оставам с отпуснати ръце.
И очите ми за миг загубват
онзи блясък подарен,
ръцете ми отново пак са празни, 
не прегръщат никой...
само мрака, който взема ме в плен.
И усмивките тъга ми вземаш,
отиват си, остават в миналото те.
Топлината на сърцето ми отнемаш,
студ сковава моето сърце.
Отново в тъмнината
Принцесата на мрака се завърна.
От душата ми последен стон се чува,
че някой, някъде
може и да ме обича.
Надежда малка в този стон отчаян...
Подай ръка, любими,
не ме оставяй ти сама.
Защо тъгата ти ми прати,
вместо любовта?!
Добре дошла, Тъга, в живота ми.
Само ти си ме обичаш, знам.
Всеки мрак принцеса му е нужна.
Аз тръгвам с теб...
ненужна съм на никой в този свят.
За последно позволи ми...
Усмивка, макар и тъжна, аз да подаря.
Думи две да кажа, да напиша.
Обичам те... но заслужила съм
не любов на гости да пристигне.
Тъга... Тъмен мрак и Пустота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Микаела Фараон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...