Отново пак в живота ми пристигаш
и носиш само тъмни дни.
Слънцето отново ти ми скриваш
и подаряваш ми сълзи.
И всеки път, когато ти се връщаш ,
животът спира... умира моето сърце.
В черен мрак потъвам аз отново,
оставам с отпуснати ръце.
И очите ми за миг загубват
онзи блясък подарен,
ръцете ми отново пак са празни,
не прегръщат никой... ...