Зее празен капанът с уста
Аз не зная дали ми се струва
и дали от душа би могъл
към луната да виеш безумно
в уморената кожа на вълк.
И препуснал през урви и гари,
да захапеш жестоко дъжда
и суровия глад да накараш
милостиво да гледа към нас.
Знаеш всичко! За нищо не питай!
И към мен ще надушиш следа.
Ти си бърз, не приличаш на никой.
Зее празен капанът с уста.
А окото ти щом се затвори,
досънувай, че с теб съм дошла
в непристъпните твои усои
и ти водя добрата мъгла.
Тя ранения дъх ще завие
и далечен на време и прах,
ще простиш на живота-убиец,
към луната завия ли аз!
https://www.youtube.com/watch?v=mjvGjUovxPU
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
