Зелена магия
На Мими - най-зеленото момиче
Бе тиха вечер. Бе зелено
полето, пълно със щурци.
На мене беше ми студено,
а мойте искрени очи
със цвят зелен като онуй поле,
прегръщаха небето цяло.
А мойто малко сърчице
от студ бе толкоз побеляло,
че всъщност не усетих даже
кога зад мен се появи
едно момче. Преди да кажа
и думичка дори
усетих, че във мен се влива
блажена, сладка топлина.
В полето нямаше коприва.
Обзе ме радостна вълна.
Аз още помня онова момче,
което във оная лунна вечер
дойде при мене и със свойта блуза
студените ми рамене облече.
20:42
16.02.08г.
Бе тиха вечер. Бе зелено
полето, пълно със щурци.
На мене беше ми студено,
а мойте искрени очи
със цвят зелен като онуй поле,
прегръщаха небето цяло.
А мойто малко сърчице
от студ бе толкоз побеляло,
че всъщност не усетих даже
кога зад мен се появи
едно момче. Преди да кажа
и думичка дори
усетих, че във мен се влива
блажена, сладка топлина.
В полето нямаше коприва.
Обзе ме радостна вълна.
Аз още помня онова момче,
което във оная лунна вечер
дойде при мене и със свойта блуза
студените ми рамене облече.
20:42
16.02.08г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
Много приятно стихче!