Feb 16, 2008, 9:40 PM

Зелена магия

  Poetry » Other
763 0 3
На Мими - най-зеленото момиче

Бе тиха вечер. Бе зелено
полето, пълно със щурци.
На мене беше ми студено,
а мойте искрени очи

със цвят зелен като онуй поле,
прегръщаха небето цяло.
А мойто малко сърчице
от студ бе толкоз побеляло,

че всъщност не усетих даже
кога зад мен се появи
едно момче. Преди да кажа
и думичка дори

усетих, че във мен се влива
блажена, сладка топлина.
В полето нямаше коприва.
Обзе ме радостна вълна.

Аз още помня онова момче,
което във оная лунна вечер
дойде при мене и със свойта блуза
студените ми рамене облече.

20:42
16.02.08г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...