Зелените котки в очите й
Зелените котки в очите й
шеметно дразнят копнежите.
Трябва й ярко червило,
досущ да прилича на себе си.
Трябват й бели завеси.
Иначе гола е. Пуста е.
Трябват й грозни гримаси.
Иначе ляга изкуствена.
Иначе гони звездите си -
по-съвършени от нея.
Тя не будува по залези.
Чака до мрак, да се слеят.
После разтваря си портите.
Рязко отмята косите,
сложила тон от парфюма си,
трайно премахващ следите.
...
Зелените котки в очите й
бясно издраскват лицето й.
Мразят безликите принцове,
дето пируват с сърцето й.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
