Зеленият гълъб
Исках... да имам приятел -
кученце, котка, прасе...
Дълго го търсих в полята,
а той от небето дойде:
Гълъбче, кацна на двора.
С къси, зелени крила.
Чух го, как смешно говори,
как марширува с крака.
Седнах да ям на балкона -
крем карамел и кюфте.
Пръснах по двора крутони,
гълъбът с мен да кълве.
Той пък - размаха крилата,
каза ми кратко: - Мерси!
Махнах си в миг очилата,
хвърлих му още трохи.
Рекох му: - Сядай до мене,
аз съм самотен младеж.
Гълъбче... ярко зелено!
С мен, всеки ден ще ядеш!
Аз ще си пържа кюфтета,
ти - ще обядваш с трохи.
Сам ще ти слагам в кафето -
тлъсти, лилави мухи!
Ти ще ми станеш приятел,
верен и истински друг.
С теб - ще летя към луната,
дълго, далече от тук...
Дребният гълъб поседна
с лека усмивка до мен.
С черни очи ме погледна,
после ми каза засмен:
- Аз не съм гълъб, човеко!
Аз съм зелен папагал!
Идвам при теб отдалеко
в този опасен квартал.
Знам да говоря човешки,
мога да сърбам кафе.
С луди дела, по младежки,
с теб ще живеем добре...
Сложих си в миг очилата.
Нещо, не бях си доспал.
Но вече си имах приятел -
много бъбрив, папагал!
С него - със дни си говоря,
честичко даже не спя.
Гоня мухите в простора,
и като гълъб летя!
Юри
Йовев
Септември
2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
