16.04.2008 г., 17:05

Зеленото куче

933 0 4
"Каквото беше зелено — изсъхна."
                                       ( румънска поговорка)

Надеждицата си отива
от всички нас, и неродена,
мечтата ни е само жива —
да поприседнем на зелено.

Да ни облитне пеперуда
и, шарена като дъгата,
да ни намекне: иде чудо
(не точно днес, но — по-нататък).

И нищо, че до Смърт е близо
да чакаш чудо да се случи,
надеждицата щом те близва.

Зелена — като вярно куче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надеждата...

    Поздрав за сиха, Сашо!
  • Навремето ("Тъмни тайни", "Българска книжница", Сф 2002, откъдето е стихотворението), още вярвах на такива думи. И сега вярвам - но само ако ги прочета в сайтове, от хора, които нищо не целят да получат от комплименти за мен. Благодаря!
  • Много оригинално поднесено!Адмирации!!
  • Надеждата...!!!
    Великолепен стих!
    Браво, Александър!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...