16.04.2008 г., 17:05

Зеленото куче

932 0 4
"Каквото беше зелено — изсъхна."
                                       ( румънска поговорка)

Надеждицата си отива
от всички нас, и неродена,
мечтата ни е само жива —
да поприседнем на зелено.

Да ни облитне пеперуда
и, шарена като дъгата,
да ни намекне: иде чудо
(не точно днес, но — по-нататък).

И нищо, че до Смърт е близо
да чакаш чудо да се случи,
надеждицата щом те близва.

Зелена — като вярно куче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надеждата...

    Поздрав за сиха, Сашо!
  • Навремето ("Тъмни тайни", "Българска книжница", Сф 2002, откъдето е стихотворението), още вярвах на такива думи. И сега вярвам - но само ако ги прочета в сайтове, от хора, които нищо не целят да получат от комплименти за мен. Благодаря!
  • Много оригинално поднесено!Адмирации!!
  • Надеждата...!!!
    Великолепен стих!
    Браво, Александър!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....