Зелева чорба и... мента:)
Снощи вятър ли задуха?! Кръчмата са гътна.
Подивяха пипирудити. С празен бар осъмнахми.
С моята систра Илена срешнахми Апайка.
(доди висшо-натъкмена, с гол гръп, и по шапка)
Посли флези и Анета, нежна къту пролет,
ма йе зима, викъм: "Влез де... да попийним коледну"
Ей я подир петь минутки цъфна и Ванина.
(Толкуз убава, помислиф, чи й Нова гудина!)
Кметя доди, доди Дара. У акъля силни.
(To биз тях да сме закъсали. Селоту ш' са срини)
Той със фрак и папийонка, Дара пу сандали...
(селянки сми със Иленка... дека сме виждАле!)
Почнахми да си наливами ф чашити, ф душити...
(Зат прузореца намигваха пуфкави снежинки)
Бели, бели като хлябови...(Сигур ши сми гладни!)
Дай прасету, ма Илено...или свинска манджа...
Чукна на вратата финну подир туй Анита.
(Монева)... като бонбонка, ф станиол увита.
Буля Гицка, кът' гирлянда...И с инъ прическа...
(Сякаш двама-три Капановци цяль ден са я сресвали!)
Дидислава нъ сащиса. И дуде пу дънки.
(С вЕчерно-прузрачна ризка... И по дупи тънку.)
Думам й: „Нидей, чи виждаш... дуфа силен вятър.
Тряба достичка да папкаш, чи ша падниш някъде..."
Ей ти Росен- dream - мичтата... на ‘сяка пуйтеса,
доди стреснат ду вратата, и нищя... Ма флезна.
Дума: "Туй е женску царству, сал' жинити пишат..."
"Не бе'' - викъм: „Виш гу кметя... Диша и въздиша!"
Точну какту пужилафми - имахми и Фея.
(Ма излъга: "Аз съм- речи! ( в скобички) - Сефер")
Златна-Златка, Дочка- слатка, мила... Мила-Нежна...
За да ги опиша тряба-а-а... (Да н' сЪм пуйтеса!)
Цвети Пеева със песен коледна ни тресна.
(фсеки славей би изглеждал ду нея кът' вещица!)
А врапчету й пригласяши. (Пасват гласувети им)
Симиончо пък дуведи Данито Ковачева...
Вили... (кавалджиев?... грешка!) Тодоров - инъче.
(Оф, дано дан' съ разсърди, чи ша гу наплескам!)
Додуха и двата вълка... Бубулеч... - Сияна.
(Ни сме алчни, ма пу празник... по-добре йе с двама)
Заранта позакъсняли... ей ги идвът... идвът
Витания, Томад, Джейни... водят Мариники.
Индианскоту ни Криси, барабар с Величка...
Нели - златното момичи... и иднъ кумшийка.
Тя пуследнатъ кът флези, падна и вратата.
Речи, ногу сми шумяли... цяла нош ни спала.
Който не й дошъл... да идва... пуне да пумага,
чи съборихми обора, данцинга гу няма.
Идвайти със и'струменти, със киреч и тухли.
Зелева чорба и... мента. Чи ша са катурна.
Тряба ‘сичку да поправим, да гу залепиме.
И да н' можи - има начин. ‘Ора сми. Гришим.
То... слид празник става празну. (Фсички та забра'ят)
Ма пуне ша си усъмним със Илена заейдну...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
