Снощи вятър ли задуха?! Кръчмата са гътна.
Подивяха пипирудити. С празен бар осъмнахми.
С моята систра Илена срешнахми Апайка.
(доди висшо-натъкмена, с гол гръп, и по шапка)
Посли флези и Анета, нежна къту пролет,
ма йе зима, викъм: "Влез де... да попийним коледну"
Ей я подир петь минутки цъфна и Ванина.
(Толкуз убава, помислиф, чи й Нова гудина!)
Кметя доди, доди Дара. У акъля силни.
(To биз тях да сме закъсали. Селоту ш' са срини)
Той със фрак и папийонка, Дара пу сандали...
(селянки сми със Иленка... дека сме виждАле!) ...