Зелева чорба и... мента:)
Снощи вятър ли задуха?! Кръчмата са гътна.
Подивяха пипирудити. С празен бар осъмнахми.
С моята систра Илена срешнахми Апайка.
(доди висшо-натъкмена, с гол гръп, и по шапка)
Посли флези и Анета, нежна къту пролет,
ма йе зима, викъм: "Влез де... да попийним коледну"
Ей я подир петь минутки цъфна и Ванина.
(Толкуз убава, помислиф, чи й Нова гудина!)
Кметя доди, доди Дара. У акъля силни.
(To биз тях да сме закъсали. Селоту ш' са срини)
Той със фрак и папийонка, Дара пу сандали...
(селянки сми със Иленка... дека сме виждАле!)
Почнахми да си наливами ф чашити, ф душити...
(Зат прузореца намигваха пуфкави снежинки)
Бели, бели като хлябови...(Сигур ши сми гладни!)
Дай прасету, ма Илено...или свинска манджа...
Чукна на вратата финну подир туй Анита.
(Монева)... като бонбонка, ф станиол увита.
Буля Гицка, кът' гирлянда...И с инъ прическа...
(Сякаш двама-три Капановци цяль ден са я сресвали!)
Дидислава нъ сащиса. И дуде пу дънки.
(С вЕчерно-прузрачна ризка... И по дупи тънку.)
Думам й: „Нидей, чи виждаш... дуфа силен вятър.
Тряба достичка да папкаш, чи ша падниш някъде..."
Ей ти Росен- dream - мичтата... на ‘сяка пуйтеса,
доди стреснат ду вратата, и нищя... Ма флезна.
Дума: "Туй е женску царству, сал' жинити пишат..."
"Не бе'' - викъм: „Виш гу кметя... Диша и въздиша!"
Точну какту пужилафми - имахми и Фея.
(Ма излъга: "Аз съм- речи! ( в скобички) - Сефер")
Златна-Златка, Дочка- слатка, мила... Мила-Нежна...
За да ги опиша тряба-а-а... (Да н' сЪм пуйтеса!)
Цвети Пеева със песен коледна ни тресна.
(фсеки славей би изглеждал ду нея кът' вещица!)
А врапчету й пригласяши. (Пасват гласувети им)
Симиончо пък дуведи Данито Ковачева...
Вили... (кавалджиев?... грешка!) Тодоров - инъче.
(Оф, дано дан' съ разсърди, чи ша гу наплескам!)
Додуха и двата вълка... Бубулеч... - Сияна.
(Ни сме алчни, ма пу празник... по-добре йе с двама)
Заранта позакъсняли... ей ги идвът... идвът
Витания, Томад, Джейни... водят Мариники.
Индианскоту ни Криси, барабар с Величка...
Нели - златното момичи... и иднъ кумшийка.
Тя пуследнатъ кът флези, падна и вратата.
Речи, ногу сми шумяли... цяла нош ни спала.
Който не й дошъл... да идва... пуне да пумага,
чи съборихми обора, данцинга гу няма.
Идвайти със и'струменти, със киреч и тухли.
Зелева чорба и... мента. Чи ша са катурна.
Тряба ‘сичку да поправим, да гу залепиме.
И да н' можи - има начин. ‘Ора сми. Гришим.
То... слид празник става празну. (Фсички та забра'ят)
Ма пуне ша си усъмним със Илена заейдну...
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
